Според СЗО, пробиотиците са микроорганизми, които са живи и могат да предоставят ползи за здравето на човека, когато се приемат в достатъчни количества. Човекът съществува в симбиоза с над 1500 вида микроорганизми, които обитават целия му организъм, включително устата, кожата, косата и вагината. Повечето от тези микроорганизми се намират в дебелото черво, където са над 600 вида и имат общо тегло от 1,5 – 2 кг. Микроорганизмите могат да бъдат класифицирани според тяхното въздействие върху човешкия организъм като патогенни, болестотворни (150-180 вида), полезни, като пробиотиците (15-20 вида), или латентни, които могат да бъдат условно патогенни, условно полезни или недостатъчно изучени (1000-1200 вида).
Микроорганизмите, които са част от вътрешната микрофлора на човешкото тяло, могат да бъдат индивидуални за всеки човек или да бъдат общи за хора, живеещи в определен географски район и водещи сходен начин на живот. В тези специфични екосистеми, различните микроорганизми обикновено поддържат стабилно равновесие в здравия организъм. Възможно е различни фактори, като нездравословно хранене, употреба на антибиотици, пестициди, нитрати, токсини и други, да доведат до нарушение на микробния баланс, дисбактериоза и възникването на различни заболявания.
Началото на съвременната теория за пробиотиците датира от началото на ХХ век, когато Нобеловият лауреат Иля Мечников я създава. След като посeщава 28 страни, той пише: „Дълголетието на хората, населяващи България, се дължи на ежедневната им консумация на йогурт и други млечнокисели продукти, съдържащи специфичната българска бактерия“. Тогава в България има много възрастни хора, ниска ракова заболеваемост и рекорден брой столетници – 4 на 1000 души.
През 1905 г. в Женева българският студент Стамен Григоров изолира специалния български лактобацил от йогурта, който е донесен от България. През 1914 г. тази бактерия получава наименованието Lactobacillus bulgaricus.
През последните 100 години са провеждани множество изследвания относно антираковите и лъчезащитни ефекти на различни щамове на Lactobacillus Bulgaricus. През 1956 година И. Богданов доказва, че щамът L. Bulgaricus LB51 намалява растежа и разпространението на ракови клетки при мишки. Когато този щам бива инжектиран интраперитонеално в мишки, предварително инфектирани с Крокър сарком (S180), щамът изцерява напълно 30% от животните. Подобни резултати биват получени и при изследвания на тумор на Ерлих. При повторно инфектиране на излекуваните мишки с Крокър сарком или тумор на Ерлих, ракът не може да се развие. Богданов смята, че това се дължи на антираков имунитет. Много изследвания, провеждани от различни български учени (Н. Александров, Б. Гьошева, М. Георгиева) в периода 1985 – 2010 година, с мъжки плъхове Вистар, показват добър лъчезащитен ефект на щамовете L. Bulgaricus LBL4 и LB144. Щамовете увеличават устойчивостта на кръвната система към нелетално гама облъчване, което може да се обясни с укрепване на имунитета и потискане на свободната липидна пероксидация.
През 2005 г., Р.Еникова провежда експериментално изследване, което показва антитуморен ефект на щамовете L. Bulgaricus Lb4 и Lb5 при химично предизвикана туморогенеза при бели мъжки плъхове Вистар. Тези щамове на L. Bulgaricus успяват да потиснат и забавят развитието на карцином на дебелото черво.
Според изследванията на японските учени Хосоно и Китагава, финансирани от Японско-Българската програма JICA, Lactobacillus, съдържащ се в йогурт, проявява антитуморен ефект върху мишки с имплантирани туморни клетки.
Различни щамове на Lactobacillus Bulgaricus са изолирани до момента от домашни млекодайни животни и техните продукти, фекални маси на малки деца в България, както и от растения. Открит е нов щам на Lactobacillus bulgaricus на Балканите.
През 2011 година проф. Никола Александров изолира 8 нови и напълно непознати щама на Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus helveticus, Lactobacillus lactis и Streptococcus thermophilus от изворна вода в Стара планина близо до тракийско селище. Преживяемостта на Lactobacillus bulgaricus от водни източници е от голямо значение, тъй като ползата от пробиотиците зависи от тяхната способност да оцеляват в стомашно-чревния тракт на човека. Проучванията на Lactobacillus bulgaricus DWT1 показват, че тези бактерии оцеляват след рехидратация и преминаване през целия стомашно-чревен тракт на човека, дори и при екстремални условия за продължителен период от време. Щамовете, изолирани от водни източници, могат да оцелеят и да се колонизират в дебелото черво много добре. Те също така могат да останат живи при стайна температура (20-24°C) за повече от 36 месеца, което ги прави подходящи за използване в пробиотични формули.
Пробиотичната формула Laktera Active е създадена от проф. Никола Александров, който използват метода на биокопиране на естествените процеси в природата и ги пренася в модерната биотехнология. Тази уникална комбинация съдържа 8 оригинални щама на млечнокисели бактерии от воден произход и естествени хранителни вещества.
Пробиотичната формула Laktera Active има силно бактериостатично действие, което е доказано от проф. Н. Александров през 2011 година. Тази формула е способна да потиска развитието на микроорганизмите E. coli, Salmonella, Sh. flexneri, Pr. Mirabilis, St. aureus и има умерен бактерициден ефект. Всички полезни ефекти на Laktera Active са потвърдени от експериментални и клинични проучвания.
