Днес, стандартните методи за лечение на рака се състоят от триадата – операция на тумора, лъчетерапия и химиотерапия. Въпреки значителните положителни резултати, тези методи имат множество странични ефекти, като например невъзможност от радикалната операция, лъче- и химиотерапията убиват както ракови, така и здрави клетки. Резистентност към терапията също е често срещана. Това налага необходимостта от нови методи и средства, които могат селективно да унищожават само раковите клетки, без да повреждат здравите. Генетичните изследвания показват, че в организма на пациенти с ракови заболявания се наблюдава сложна смес от молекули, които имат противоположно действие. При преобладаването на синтезираните от раковите клетки имуносупресорни молекули, ракът се развива. А при преобладаване на синтезираните от имунната система имуноактивиращи и имуномодулиращи молекули, състоянието на пациента се подобрява, настъпва спонтанна регресия на рака и може да бъде изцелен без лечение. Новите терапии, които са насочени само към засегнатите тъкани, се базират на използването на живи, атенюирани или генетично модифицирани микроорганизми, които могат да препрограмират макрофагите и други клетки на имунната система и да увеличат имунната реакция на организма.
В продължение на хилядолетия, спонтанната регресия на рака е била свързана с преболедуване от бактериални, вирусни и протозойни инфекции или с ваксинация. В съвремието, най-известните примери са токсинът на американския хирург Уилям Коули, БЦЖ ваксината и други. Уилям Коули инокулира пациенти, болни от рак, с първоначално живи, а по-късно топлинно обработени бактерии на Streptococcus pyogenes (предизвикващи еризипел), след което е документирана спонтанна регресия при стотици болни от карциноми, саркоми и лимфоми в целия свят. Сходни благоприятни резултати се получават при използването на БЦЖ ваксината (Mycobacterium bovis), като при 60% от пациентите, болни от рак на пикочния мехур, не се наблюдават рецидиви след въвеждане на ваксината. Проучвания са направени и с други бактерии и вируси, включително Clostridium spp., Salmonela и гонококи. Приема се, че благоприятните ефекти на токсина на Коули и на БЦЖ ваксината са свързани с повишаване на синтеза на цитокинини (TNF), на интерлевкини (IL1, IL6, IL8), на интерферони (INFg) и на макрофаги. Въпреки това, използването на токсина на Коули, БЦЖ ваксината и отделните цитокинини, интерлевкини и други, може да доведе до редица странични и токсични ефекти, което пречи за широкото им използване. Освен това, по това време навлиза лъчетерапията, която се приема за по-перспективното лечение. Това допълнително забавя разработването на гореописаните методи.
Преди повече от 100 години Л. Пастьор, Ил. Мечников, Ст. Григоров, Л. Масол и други поставят основите на съвременната имунотерапия, която включва методите и средствата, които разглеждаме тук. Целта на съвременната онкоимунотерапия е да реактивира имунната система на пациента и да намали страничните и токсични ефекти на операцията, лъче- и химиотерапията. Още в началото на ХХ век, Иля Мечников открива връзката на млечнокиселите пробиотични бактерии със здравето на човека и продължителността на живота му. Той установява, че консумирането на млечнокисели продукти, съдържащи Lactobacillus bulgaricus, открит от Стамен Григоров, намалява образуването на токсини в организма. По това време България има най-голям брой столетници в света – 4 ‰ (4 на хиляда) и ниска заболеваемост сред населението. Според Мечников тоав се дължи на консумацията на млечнокисели продукти. Още тогава, швейцарският професор Леон Масол свързва ефектите на лактобацилус булгарикус с макрофагите и имунната система. Изследванията на специфичните ефекти на lactobacillus bulgaricus продължават през целия ХХ век в много страни по света, като японските учени са особено активни в това отношение. Като резултат фирмата Мейджи започва масово производство и разпространение на продукти, съдържащи lactobacillus bulgaricus в Япония, Корея, Индонезия и други страни в Азия.
Използването на патогенни микроби има неблагоприятни и токсични ефекти, включително на токсина на Коули и на БЦЖ ваксината, както и на други микроорганизми. Въпреки че засилват имунната система, те също могат да увредят вече отслабения от онкологичното заболяване организъм. През 1986 година беше патентован в България биотехнологичен продукт, който съдържа живи клетки на безвредни пробиотични бактерии – Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус, както и получените при фермантацията гликолипопротеини. Посочените две бактерии са признати за безопасни и имат здравни претенции в съответствие с регулациите на ЕС, САЩ и Русия. През изследванията си при военни пилоти, подложени на тежки физически натоварвания и стрес, беше установено, че този патентован продукт укрепва общата резистентност на организма. Това се дължи на повишаване на фагоцитозата, увеличение на имуноглобулините и на Т-лимфоцитите и на NK клетките (сп. Инфектология, 2000 г.). През 2015 година проф. Н. Александров и д-р Д. Петрова патентоваха новия щам DWT1 на лактобацилус булгарикус, изолиран от планинска изворна вода в България (US Патент US No. 9,131,708 B2). През 2019 година професор Палок Айк от Индия публикува научни данни (сп. Функционални храни, том 56, стр. 232-245), показващи, че щамът DWT1 на lactobacillus bulgaricus реполяризира имуносупресираните от раковите клетки М2 макрофаги в имунореактивиращите М1 макрофаги. Той установява също, че щамът DWT1 на лактобацилус булгарикус има 10 пъти по-мощен имунореактивиращ ефект в сравнение с използваните промишлени щамове. Това може да има голям потенциал като алтернативен начин за заздравяване на имунната система, без да се използват патогенни микроби. Освен това, този щам на lactobacillus bulgaricus e безопасен и естествен за човешкия организъм.
При провеждането на клиничните проучвания се установява, че щамът DWT1 на lactobacillus bulgaricus не само подобрява вродения имунитет, но и реактивира и подобрява клетъчния имунитет. Включването на щамът DWT1 на lactobacillus bulgaricus като част от онкоимунотерапията в посочената пробиотична формула води до регрес на рака у болните. Изследователите, провели клиничните проучвания с щама DWT1 заключават, че тази регресия е резултат от реполяризацията на имуносупресирани М2 макрофаги към имунореактивни М1 макрофаги на вродения имунитет. Това от своя страна води до възстановяване на подтиснатите Т-лимфоцитни клетки (T, B и NK клетките) и модулирането им за унищожаване на предраковите и раковите клетки. Макар и предмет на допълнителни изследвания, основна роля в посочения процес на препрограмиране на имунната система играе D(-) млечната киселина, която се отделя от lactobacillus bulgaricus. Обосновано предположение е, че D(-) млечната киселина блокира мембранните канали на макрофагите за проникването в тях на L(+) млечната киселина. L(+) млечната киселина се отделя в повишени количества от раковите клетки и при хипоксията, има патологична роля при програмирането на М1 макрофаги към стимулиращи рака М2 макрофаги. Зловредното влияние на L(+) млечната киселина се блокира от D(-) млечната киселина, довнесена в организма чрез лактобацилус булгарикус.
Когато М2 макрофагите се реполяризират (препрограмират) към М1 макрофаги, възстановяват вродения имунитет, който реактивира клетъчния имунитет. Тези две функции заедно довеждат до спиране на увеличаването на предраковите клетки и унищожаване на раковите клетки. Отново се възстановява нормалната имунна дейност, като имунореактивиращите и имуномодулиращите молекули на имунната система надхвърлят имуносупресиращите молекули на раковия организъм. Това довежда до клинично подобрение и възстановяване на пациента. Тази онкоимунотерапията може да бъде приложена при трите стадии на развитието на рака – стадий на активен имунитет, стадий на равновесие и стадий на отпадане на имунната защита. През първия стадий тя действа профилактично, като не позволява критично увеличаване на предраковите клетки. През втория стадий намаляването на предраковите и раковите клетки подпомага ефективността на имунната защита и равновесието между болест и здраве се наклонява в полза на оздравяването. През третия стадий новите онкологични терапии позволяват успешни операции, лъчева и химиотерапия, последвани от регресия на рака.
Заключението е, че въвеждането на изолирани от природата имунореактивиращи и имуномодулиращи щамове на безвредни за човека пробиотични микроорганизми, предлага дълго търсеното решение за лечението на рак и други тежки заболявания, използвайки естествени продукти. Разработената онкоимунотерапия комбинира съвременна хирургия, фармацевтична химия, медицинска физика и имунотерапия с помощта на пробиотични микроорганизми като L. bulgaricus щам DWT1 и щамовете DWT4,5,6,7,8 на Str. thermophilus.
Лечебна схема на онкоимунотерапия с Лактера АКтив 250 гр, приложена при 7 пациента с колоректален карцином стартира през 2010 г. Новата онкоимунотерапия включва операция на тумора, лъче- и химиотерапия и имунореактивираща хранителна терапия с пробиотичната формула Лактера Актив в доза 15 г до 30 г ежедневно. Пробиотичната формула Лактера съдържа десетки милиарди полезни бактерии на щам DWT1 на лактобацилус булгарикус и на щамове DWT4-8 на Streptococcus thermophilus. Освен живите млечнокисели бактерии, пробиотичната формула съдържа смес от естествени гликопротеини, получени при биотехнологичния процес (21 аминокиселини, нискомолекулни мастни киселини, гликопротеини, витамини, минерали, микроелементи). Клиничните наблюдения, подкрепени от периодични лабораторни изследвания, включително ЯМР и хистология, на наблюдаваната група пациенти не са установява рецидиви на рак, като при двама от тях този период е над 10 години.
Клиничното и експериментално наблюдение обобщава резултати, започнали преди 20 години, с участие на учени от БАН, ВМА, Медицински университет в София и Варна и МЦ Евроздраве.
Статията е създадена от проф. д-р Никола Александров.
